Забелязах нещо съвсем обикновено, банално и пренебрегнато онзи ден. И се пак, същото се случи отново.
Именно, едно 9-годишно момиченце наистина се разплака, защото видя, че баба ѝ обръща повече мило внимание на малко дете, отколкото на нея, защото все пак тя е „вече голяма“ за да се “глези”. А после, на следващия ден, когато обясних на двегодишната си дъщеря, че майка ѝ скоро ще трябва да започне работа и че ще ходи на детска градина, тя се разплака и каза, че не иска да бъде голямо момиче като другите и да ходи на детска… Иска нежност, внимание и целувки от майка си нонстоп. Истина е – често забравяме, че дори по-големите деца са – деца. Те жадуват гъделичкане, мили думи и прегръдки всеки ден. Може би именно поради намаляването на такава радостна нежност децата стават груби по време на пубертета. Липсва им свободата да се хвърлят на пода, да крещят, да скачат, все още да бъдат част от нервната ни система, да се чувстват част от нас – баба, дядо и родители. Като намалим нежността и “глуповатото” внимание, в което също се държим като деца – всъщност се намалява чувството за сигурност. И аз си спомням, че в един момент, когато навърших 7 – вече не получавах това сладко внимание, сякаш вече не бях интересна, важна, значима, сладка. Бузките ми вече не бяха пухкави и не говорех “бебешки”. Но децата в нас абсолютно никога не трябва да бъдат забравяни и пренебрегвани, дори и когато телата ни се образуват дълбоки бръчки.
Мисля, че младостта и нейният чар се крият именно в това никога да не продаваме детето в нас, само за да се вмъкнем в света на “Възрастните”. Понякога виждам, че възрастните се държат по-скоро като идиоти, а децата са очарованието на наивността, истината, безграничния поглед към света, обществото и другите. Именно този свят на възрастните убива човечността и коректността, с които се раждаме. Днес децата в света се третират като роби, работници, парцали, като обекти на насилие. Затова започнете днес със себе си и пазете това, с което сте се родили, и не намалявайте детското поведение.
Leave a Reply